автор: genab

/ За тези, които са забравили фашизма./

Слънце жари на седем копрали.
Къра пуст е. Вред задуха пари.
Тъжно пладне презряло приплаква,
закъснели жетвари да чака.

След тридневна гореща блокада
още в тъмно заскърцаха впрягове.
Трепка радост - ръкойки ще паднат
в тежки кръстци, селяшка награда.

Но в житата изви лай картечен.
Пак ранена се сви равнината.
И изтръпна парцела крайречен,
за сеяча едничка отплата.

В смъртен обръч с оловна градушка
слог се гърчи, клас скършен се рони...
А от източен вятър полюшнат,
мак разпуква цветеца си огнен.

Обграден, гимназист се изправя,
в изгрев ален на педя проблеснал
и във смутното лято подхвана
незапята дунавска песен...

А на педя фуражки се целят
във момчето -жива мишена.
и пшеницата - златна арена,
в девет кървави дири полегна.

Сиромаха и сноп не отжъна.
Челядта си със мъка изхрани.
Вместо с кърваво зърно, напълни
със закана празни хамбари.

Надойдоха години разискрени.
Сърп отзвънва в житата узрели.
Но и днес почерняла край Искър,
една нива нежъната стене.

80г. Гена Белякова