автор: jantreya

Кокичетата нараниха зимата.
Прободоха я с острите си връхчета.
Единствено те още вярват в климата
и идват бели, и от студ настръхнали,
защото помнят вечната си мисия
за пролетния дъжд да пророкуват.
Защото са уверени във смисъла
да бъдат първи и да съществуват.
Заради тях отново сме уверени,
че идва пролет има ли кокичета
и времето до нея е измерено
с листенца от изящните мъничета.