Ноември появи се и всички са смутени,
в мъгли и дъждове - неуютно потопени.
Компанията наша от весели циници
превърна се в банда холерични носталгици.
Реших: "Наложително е нещичко да сторя,
ще трябва убедително с него да говоря."
Старателно тренирах с тежести и на тепих.
Магии сътворих и в двора му се приземих.
Почуках на звънеца. През комина надзърнах.
Три часа обикалях. Така и го не зърнах.
Като не пожела да чуе ни упрек, ни стих,
двора му с кокичета и лалета засадих.
И мисля, че го трогнах, защото ми намигна.
Изненада от лъчи по пътя ме застигна.
Проблесна по листата послание лирично:
"Такъв съм - обречено смущаващ. Нищо лично!"