автор: lightgreen

***

Няма нищо иронично в живота ми -
или може би е всичко. На върха на езика
как се изплъзват бързи, разхайтени думи от нищото -
или от всичкото.
Нищо иронично. В цялата сериозност
на автбоусите
и гарите,
и влаковете,
и кафето,
мигрената,
и готвенето в седем сутринта,
и палачинките,
остава кътче, в което даже и иронията е крива.
Няма я. Вътре си.
Защото,
мързеливите недели са по-силни от иронията,
и по-силни от сериозността и автобусите и гарите и влаковете и кафето и мигрената и готвенето в седем сутринта и палачинките и виковете и
нищозначенето и всичкобъденето са си просто фази.
Мога ли да имам всичко? Мога да си пазя теб,
или поне моментът, прекрасен до сериозност,
ироничен до беззначност
капсулиран
като онзи комар в кехлибар.