Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: loni_61
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13939

Онлайн са:
Анонимни: 388
ХуЛитери: 1
Всичко: 389

Онлайн сега:
:: loni_61

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Септември 2021 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаХак ми е!
раздел: Хумор и сатира
автор: feia

Винаги съм била обсебена от еретичната мисъл, че шефът е нормално човешко същество като всички нас: има същото анатомично устройство, аналогични мисли и чувства. Само дето провидението му е дало власт, за да му гледа сеира.
Недоумявах защо се превиват на няколко ката пред шефа и правят всичко (не)възможно, за да му угодят. Моя милост просто си вършеше работата и гледаше да не му се мярка много пред очите. Ако поне малко владеех изкуството да се подмазвам, със сигурност щях да имам друга съдба. В много случаи съм реагирала толкова неадекватно, че чак ме хваща яд.
Като млада учителка от универмага си купих разкошни ботушки с цвят бордо и директорката ахна, като ги видя: „Ау, откъде ги взе? И аз искам!” Обясних, че съм купила последния чифт и сметнах въпроса за приключен. Но след малко една възрастна колежка ме дръпна настрана и съзаклятнически ми прошепна: „ Ама ти наистина ли не разбра?! Бързо сваляй ботушите и ги дай на директорката. Така се прави!” Бях възмутена: „А не искаш ли да си сваля и нещо друго? Ботушите са си мои и точка!” Ако не бях реагирала толкова неразумно, едва ли от цял колектив щяха да съкратят точно мен.
Преди десетина години баща ми беше засадил цяла плантация с ягоди и му намерих пазар сред колегите. Директорката също си поръча, но с какъв акъл допуснах да ми плати? Нищо не ми е коствало да избера най-хубавите и сочни ягоди и да ги поднеса с думите: „Хапнете си за здраве и берекет и за моя просперитет!” Шокирана, директорката плати, но и аз си платих… Направи ме председател на всички възможни комисии и от извънкласни ангажименти забравих кой предмет преподавам.
Чак след години чистачката, която висеше като часовой пред кабинета на директорката, ме светна искрено и лично: ”Хич не беше в час, моето момиче! Що народ се изреди с пълни чанти!” А аз влизах с празни ръце и излизах на четири крака под тежестта на купища задължения. Хак ми е!
В службата пък чистосърдечно се похвалих с новия си пуловер, изплетен от сестра ми. Шефката възторжено плесна с ръце: „О, браво! Кажи на сестра си да не се офлянква и да ми изплете един пуловер. Разчитам на вкуса ви за преждата и модела.” Гласуваха такова доверие в естетическия ми вкус, а аз и пръста си не помръднах. И за колко още неща останах сляпа и глуха! Връхна точка на моята недалновидност беше категоричният ми отказ да дам пари за поредния костюм на шефката. След като услужливо й донесоха, в коридора се чуха истерични крясъци: „Глави ще хвърчат!” Така ми се стъжни животът, че не усетих как си хвърлих оставката и изхвърчах на улицата барабар с главата си.
Но вече се осъзнах. В новата служба все гледам в устата на началничката, но нито в прав текст, нито с тънък намек ми е поискала нещо. Жалко, тъкмо си научих урока…


Публикувано от viatarna на 14.01.2014 @ 12:14:17 



Сродни връзки

» Повече за
   Хумор и сатира

» Материали от
   feia

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

26.09.2021 год. / 08:45:44 часа

добави твой текст
"Хак ми е!" | Вход | 3 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Хак ми е!
от sradev (sradev за пощите go2.pl wp.pl) на 14.01.2014 @ 12:18:45
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
стани шефка и употребявай наученото. Шефките са ултранормални същества.


Re: Хак ми е!
от feia на 15.01.2014 @ 09:30:33
(Профил | Изпрати бележка)
Нямам необходимите качества, за да стана шефка! ;) :) Поздравче!

]


Re: Хак ми е!
от mariniki на 20.01.2014 @ 19:47:27
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/
такива са те и шефовете... и нещата от живота...
хак да им е... а за теб усмивка и прегръдка...


Re: Хак ми е!
от feia на 23.01.2014 @ 08:49:15
(Профил | Изпрати бележка)
Всичко написано тук е самата истина, случила се с мен и с близначката ми. За съжаление...

]


Re: Хак ми е!
от Omaia на 25.01.2014 @ 14:24:12
(Профил | Изпрати бележка)
Знаеш: "Каквото сам си направиш, никой друг не може да ти го направи." ;))) Поздрави!


Re: Хак ми е!
от feia на 25.01.2014 @ 17:53:48
(Профил | Изпрати бележка)
Дааа, хак ми е! ;) :)

]