автор: rumpel

Изкачвам бавно към върха,
за да се слея със звездите.
Там чувам на орли смеха.
Самотно е. И ветровито.

И камъни троша с глава,
дано от него да не падна!
Тя, славата, е затова -
да бъде с нас от ден до пладне.

До мене няма никой друг -
това е място съкровено -
дете, приятел и съпруг...
Сама съм в цялата вселена.

Но тук се чувствам като в храм,
на светлината се любувам.
Ужасно е да бъдеш сам!
Дали усилието си струва?