автор: Anouk

Стои притихнала гората
обгърната от летен мрак
Нежни клони дървесата
сплитат в неизказан знак

Хиляди звезди се канят
да покажат светъл лик
Някъде в далечината
се разнася птичи вик

Лежа безмълвна във тревата,
сърцето ми трепти в нощта
Душата ми жадува само
за самодивските хора

Бих желала да политна
високо, с облачни крила
Странник като вдигне поглед
да ме види до огромната луна

Свободна да летя, да гледам
къде какво става по света
и черни вълци мен да следват
със светещи очи като следа

Във мрака да ми сочат пътя
безброй светулки с пламнали тела
Да се завърна и прегърна нежно
моята притихнала гора