Ти, попита ли, вятъра блуден
разпилял на череши цвета,
накъде полетял е безпътен
с топлината на пролетта.
Като с бели лястовици са накацани жиците
натежали от късния сняг,
аромата на люляк понесла е тишината,
пчелите жужат.
И събудена сякаш от приказка
в светъл лъч блести утринта,
с крехка свежест пристъпва нагиздена
пее песен за любовта...