На Стайо Гарноев
На мене да ви кажа
не ми пука,
че аз съм под скалите.
Духът ми излетя над „Куката”.
Оглеждам се до празните шишета,
тъй както Салвадор
„Дали?”
е знаел, че в жената е клишето.
И сменял е моделите така,
че формата да си остава същата.
Така и аз със лекичка ръка
рисувам музата,
а си представям тъщата.
Докато някой хубав ден,
не се стовари и над мене кризата.
И не заспя под музата смирен,
подобно скитник,
гледал дълго… Мона Лиза.