автор: vladun

Чудно как за невинна грешка
някой все ми приписва грях –
будни съвести с длани тежки
предвещават ми як пердах.

Зная – пак съм ковладен здраво,
а доносникът – талантлив.
Ще му стисна ръката: - Браво,
да ме клепеш дорде съм жив...

Жив съм аз, но всяка година
е подсещане за финал –
неизбежната гилотина
протокол е: приел – предал.

Черен гарван със черен хумор
ми нашепва в ухото: - Влад,
да не сбъркаш сетната дума –
виж – събрал се е цял площад.

И палачът – с качулка бяла –
втренчава поглед във моя врат.
Със палача едно сме цяло,
скоро ставам му кръвен брат.

Топъл въздухът – с дъх на рози,
екзекуторът го е страх
и е толкова сериозен...
А пък аз ще умра от смях.