автор: timon

1.Тя:

Не се опитвам да се върна,
за да не ожуля коленете си пролазвайки,
за да не целя прозореца с ледени пръсти.
Изтичам през процепа, чупещ ми кожата –
бялата восъчна същност. На капки.
Истината - вкус на пресолено,
бягство с име тишина.

2. Той:

Не казвай думата „вина”
вината е топка, разбила прозорец,
затръшната врата
и сълзите за цели сто години.
Сега се усмихни!
Новороденото ще устои
на неиздишано начало,
пречупено през всичките вини.
Сега ти позволявам да не се завръщаш,
за да ме търсиш в тишината,
да ме целуваш мислено,
и да ти липсвам.
На липсата ти името:„начало”.

3.Любовта:

Самоцелно сенките премълчават с остри бодлички,
а шепнат устните с меки вълни.
Крещете!
Взривът си остава понятие на пясъчни малки торбички,
замерили чувства:
въпроси – вини?
Крещете! Замитайте болката в здрача,
през процеп във стаята влетя тишина -
разсече,
създаде две празни кутии мълчания.
Зад ъгъла дебнат наострени куп стъкълца!