Когато те чакам,
когато те чакам,
клоните на дърветата -
струни опънати
гонят вятъра:
"Върви си, разбойник!
Няма да сетим,
кога той ще дойде!"
Върволица от стъпки
под моя прозорец -
чужди, нехайни,
тромави,дръзки...
Най-сетне
леки, влюбени стъпки.
Гори ме дъха ти.
Изчезвам олекнала
в твойта прегръдка.
73г. Гена Белякова