Водопадно над мен се излива
твоят тъй тихо смеещ се шепот.
В него див кон разветрил е грива,
а съдбата – протегнала шепи,
все прелита над гаснеща лава
от избликнали нежни вулкани.
Твоят смеещ се шепот остава
от безсънната нощ да ни брани.