автор: yoro

Откраднати са всичките ни мигове,
разлива се във длани любовта.
Потъва и това, което още имаме
под плаващия пясък на страстта.

Наети са първичните стремежи
от сляпата и неизменна суета.
Зад маската на земните копнежи
прикрива се страха ни от смъртта.

Престорени са думите красиви,
наивността се храни с тяхната лъжа.
Щом ласките на огъня са живи
за пеперудите ще има светлина.

Остава само чувството за близост,
оцеляло след триумфа на плътта.
И е достатъчна и стопляща причина,
- че винаги до теб съм - в мисълта...