автор: agripina

- Господин следовател, аз ще направя пълни самопризнания. Аз убих Любовта! Да, тя се роди в мен и беше истинска и толкова крехка. Разцъфтя, подмлади се, беше нежна, говореше мило, пишеше прекрасни неща.
Първо,уж я харесваха, после им стана досадна и започнаха да я обвиняват в какво ли не. Тя първо се опита да се доказва, че наистина ще даде всичко от себе си, че ще бъде нежна, страстна, че иска още един шанс. Не и позволиха, никой не искаше това от нея. После тя замлъкна, измъчваше се , но не се обаждаше, опитваше се да забрави, да не сънува, да не обича. Аз се опитах да и помогна. Дадох и много задачи - ха да те видя сега, но тя не спеше и пак обичаше. Опитах се да я преобразя в безразличие, да я направя хладнокръвна, но тя тайно от мен мълчаливо обичаше. Започнах да и се карам, да и казвам, че ще съсипе живота си, но тя тръсна глава и каза, нищо колко пъти съм го изграждала от руини. После и тя се отчая, започна да плаче, колко нощи съм я успокоявал, опитах се да и помогна, но толкова пъти я тровиха с горчиви истини, а тя макар да знаеше , че това е вярно - страдаше, виждаше снимки във вестниците, знаеше всички факти за разни истории. Мислех си, че ще се излекува, водих я по партита, но тя си тръгваше рано, намирах я осъмнала над разни романи. Опитах се да помогна - изхвърлих романите, купих разни разказчета с красиви сладникави историйки, не защо другите били обичани, а тя не. ..........................
И накрая я убих с един точен изстрел в сърцето.
- Това са моите пълни и точни самопризнания.
- Защо се просълзихте, господин следовател? Аз убих моята Любов, не вашата, тя се ражда в сърцето на всеки. Пазете вашата. Аз просто,исках да ви разкажа, та дано ми олекне!