Аз тебе бих
запомнил и така,
разлистена,
съблякла
зимен свян.
Запретнала фустаня връз бедра
да переш риза в барата засмяна.
Не ще забравя
плисналата гръд
залепнала за
ризата на голо.
И втренчена в юнашката ми твърд
се смееш на брадата ми набола.
Как мога да
забравя песента
с която ме изкъпа
във реката...
И после сме заспали
кат деца
под галещото слънце
на тревата.