Прости, че станах алчен като вълк
и дръзнах лъч от теб да пожелая.
На красотата пламенният дълг
е да излъчва себе си в безкрая.
Прости, че с увлечение на звяр
те подържах в свидливите си длани.
На красотата благият товар
е да дари на всичко съдържание.
И с тесногръда корист на дете
поисках да те скрия в своя космос.
А красотата трябва да расте.
И може би така ще ме докоснеш.