Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: anelim66
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13936

Онлайн са:
Анонимни: 286
ХуЛитери: 1
Всичко: 287

Онлайн сега:
:: marathon

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаТривиалните размисли на една жена
раздел: Есета, пътеписи
автор: pitia

Прекарах нощта с парещо усещане в стомаха. Не беше само заради изпитото мартини. Едно мартини не е много дори за трезвеник като мен. По-скоро ще да е било непоносимото усещане на прясна влюбеност - когато признаваш само пред себе си, макар и с неохота.
Мислех за него, разбира се. Когато е наблизо, имам чувството, че черен облак надвисва над главата ми. Погледът му отново и отново минава през мен. Разкъсвам се между желанието да избягам и да остана при него - като че всички молекули от телата ни се зоват една друга. Бих могла дори да напиша поема - положението наистина е безупречно!
Винаги зная кога съм на път да се влюбя или вече съм се влюбила. Спирам да ям, да спя и получавам необичайни признаци на вдъхновение.
Дали е хубаво или лошо да се чувстваш така? Никога не съм била в състояние да преценя дали предпочитам сърцето ми да бие с непоносим грохот, или да е така празно, че да не го усещам въобще.
Целият този шум и банални думи....непоносима е мисълта, че едното съвкупление е в основата на всичко. Наситата от тялото на доскоро безумно желания обект е почти толкова разочароваща, колкото и евентуалният отказ.
Борбата на рациото с парния чук в гърдите. Купища екстравагантни думи за един поглед и присвиване на стомаха. Сизифовското усилие да се сдобиеш с някого, само, за да затичаш след камъка на собственото си безхаберие след известно време.....Божието наказание за човешкото любопитство.

Говорех за него. Бих могла да го опиша като невероятно красив, умен, харесван, желан - и за мое съжаление, всяка една от тези дефиниции ще е напълно вярна. Понякога ми се ще да не изглеждаше толкова стряскащо, по всеобщо мнение - съвършен. Да, съществуват подобни хора. Дали са щастливи? Едва ли някога ще разбера. Може би никога няма да имам възможност да го попитам, а дори да имам - не мога да му позволя да разбере, че го смятам за идеален - женски тактики, наясно сте. Бъдете горди, достолепни, принцеси. Не показвайте чувства. Ако го искате, бъдете лоши. Опитът показва....и прочия. Социалните обязаности ни обричат от първия ден.

Да, той. Мъжът, който прекара вечерта, наблюдавайки как се целувам с най-добрата си приятелка, приемам питиетата и цигарите на други мъже, разговарям, накланям се интимно към тях и позирам непоносимо, защото зная, че той ме наблюдава. Дали съм достатъчно красива в ляв профил? Дали не се вижда бельото ми на розички? Не мога да танцувам, краката не ме държат, защото той ме гледа, поднасям чашата към устата си с две ръце, а те треперят - той ме гледа.
Изведнъж той изчезва и за мен мястото се опразва. Не искам да зная за останалите - какъв ужасен егоист е влюбеният човек..Него го няма, защо да стоя и аз? Взимам такси, прибирам се, пуша отново, вмъквам се безшумно в леглото, не мога да заспя, ставам, мисля. Ох, сърцето ми. Болката е банална, но затова пък толкова истинска!

И всичко това така напира да бъде изречено на глас, на някой, който ще го разбере, без да ме осъди. Ала няма на кого. Отдавна се изгубих в мрежата на собственото си мълчание, лъжи, половинчати истини, недоразумения и недоизказаности. Това, с което обикновено толкова се гордея, сега се връща като бумеранг и се разбива с гръм в собствената ми глава. Потайницата иска да говори, но няма с кого - честито!

Няма да мисля повече за него. Ще опитам да го забравя. Да оцелея и преглътна. Да, точно така! Ще бъда силното момиче, което се грижи за себе си, теглото си, изглежда добре и знае какво иска.
Ще бъда....утре.
Днес ще го обичам.





Публикувано от hixxtam на 18.11.2004 @ 18:17:08 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   pitia

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 6


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

25.07.2021 год. / 01:38:15 часа

добави твой текст
"Тривиалните размисли на една жена" | Вход | 6 коментара (12 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Тривиалните размисли на една жена
от KARAMELL на 18.11.2004 @ 18:52:23
(Профил | Изпрати бележка)
Да ти кажа по .честно ще бъде да си си влюбена!
неегоистично ще бъде да се откажеш да си влюбен!Вредиш само на себе си-така и така ще страдаш!
Влюбената жена е красива-тя разглежда тялото си, вглежда се в себе си.Мирише на секс дори!
Тя е щастлива когато е влюбена...
Майната му на обекта!:))))
И поздрави за дисекцията на влюбването!


Re: Тривиалните размисли на една жена
от Izabella (izabella_333@hotmail.com) на 18.11.2004 @ 20:22:24
(Профил | Изпрати бележка)
много са интересни твоите тривиалности...:)
тривиалности ли са?


Re: Тривиалните размисли на една жена
от Pitia на 19.11.2004 @ 09:28:51
(Профил | Изпрати бележка)
темата е стара като света, Изабела, нищена стотици пъти. дори ми беше неудобно, че отново я засягам:)..

]


Re: Тривиалните размисли на една жена
от Obgru6tane на 18.11.2004 @ 21:54:28
(Профил | Изпрати бележка)
Виждам нещо, в което все още не вярвам.
.....
Тихия психологизъм на влюбената жена. Хилядите но-та, въпрсите... спирачки, забити до дъното. Бариери, от които само ние имаме нужда, за да се изтезаваме наспокойствие. Нима ще излъжа, ако кажа, колко силно се нуждае една жена от това да чувства болката жива в себе си? Това не е тривиално. Това е просто... женско:) Поздравления!


Re: Тривиалните размисли на една жена
от Apokalipsis на 19.11.2004 @ 11:53:06
(Профил | Изпрати бележка)
Ти обаче продължаваш да си държиш на пустата му женска нерешителност. Оттам идва и женската слабост. Друг е въпроса, че точно тя привлича мъжете. Мъж, който иска да е покровител на по-слабата душа. . .защото по-силната вероятно би го покорила и на свой ред превърнала го в безсилен. . .
Сорри за намесата;Р

]


Re: Тривиалните размисли на една жена
от Obgru6tane на 19.11.2004 @ 19:07:12
(Профил | Изпрати бележка)
Права си и позволи ми да кажа само едно име - Пламен.

]


Re: Тривиалните размисли на една жена
от Marta (marta@all.bg) на 19.11.2004 @ 05:47:29
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Знаеш ли, още като ти видях ника се сетих, че имам едно стихче- "Пития". А като прочетох тези тривиални размисли съвсем в унисон на него ми прозвучаха. В смисъл-започва така:
"Пития питае нужда от разбиране,
а те я титулуват прорицателка
и думите неразбираеми
тълкуват превратно..."
защото Пития е имала неразбираем говор и жреците са и "превеждали"
Не знам дали съм влюбена, уж съм, но не са типични тези мисли за мен, по- скоро бяха, допреди десет години...Докато, волю- неволю, бях ловец или дивеч, не знам, може би се получава смяна на едното с другото в различните фази или си едновременно и едното и другото, докато не си паднете взаимно в капаните с голямата любов...или поне тази, която смяташ за голяма...
Хареса ми есето като постройка, хубав текст, пиши още.


Re: Тривиалните размисли на една жена
от Pitia на 19.11.2004 @ 09:32:20
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, Марта:)

]


Re: Тривиалните размисли на една жена
от Marta на 18.08.2008 @ 16:19:35
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Четири години по-късно сякаш по-добре разбирам това, което си споделила, нетривиална Пития.

]


Re: Тривиалните размисли на една жена
от libra на 19.11.2004 @ 06:12:07
(Профил | Изпрати бележка)
"Целият този шум и банални думи....непоносима е мисълта, че едното съвкупление е в основата на всичко. Наситата от тялото на доскоро безумно желания обект е почти толкова разочароваща, колкото и евентуалният отказ.."

едното съвкупление ли е?
това май е есенцията на произвеението ти...
да тълкуваш пития...!


Re: Тривиалните размисли на една жена
от Pitia на 19.11.2004 @ 09:22:33
(Профил | Изпрати бележка)
:)
ПОдозирам, че далеч не е...но това, което иде след него, би могло да е толкова плашещо силно, че понякога човек предпочита да го отрече....

]


Re: Тривиалните размисли на една жена
от Ipolita (ipolita@mail.bg) на 22.11.2005 @ 17:16:05
(Профил | Изпрати бележка)
това е писано на 18.11. и ако още те държи, ти си безнадежден случай
:)