автор: _katerina_

В началото на сезона на мусоните в Индия започва фестивалът в чест на сватбата на Бог Шива с прекрасната Първати.
Дали със сватбите поставяме окови на любовта, на това Боговете не са ни научили. Вероятно сами трябва да стигнем до отговора. Всяко същество във Вселената е уникално и е част от Божествената мозайка. Без цвят няма плод, всички преминаваме през етапите на своята еволюция. Тъмните и Светли енергии се борят във всяка душа, но резултатът за всеки е различен.
Беше началото на май. Цялата природа се възраждаше като феникс с цялото си оперение. Дърветата облякоха вишневи дантелени рокли. Поляните разстлаха изумрудени килими, а ветровете танцуваха и сменяха посоката си.
Мая празнуваше с приятели в уютно заведение в края на града. Край ушите й се носеха ту забавна музика, ту баладични трели. Компанията вече беше подгряла с първите аперитиви и в очите им играеха палави пламъчета. Мая много обичаше да танцува и се понесе по дансинга толкова нежно и плавно, като че ли не стъпваше на земята. В залата се разля народна музика и почти всички станаха да извият кръшно българско хоро. Магична красота има нашият фолклор, наследство от вълшебните струни на Орфей.
Всички бяха весели, шегуваха се, намигаха си и се подкачаха. Мая забеляза един чаровен мъж да я наблюдава крадешком. Той надничаше иззад нечий гръб, отпиваше от питието си и поглеждаше към лъчезарното момиче. Отначало младата жена си помисли, че налудничава тази мисъл или твърде приказно, за да е истина. Вероятно така й се е сторило. Тя беше тук с приятеля си, но той като че не я забелязваше. Приемаше я вече за даденост. Отношенията им бяха станали много сериозни и мислеха за сватба.
Но чифт теменужено сини очи я пронизваха. Светло кестенявата му коса беше права и непокорна. Леко наболата брада му придаваше по-мъжествен вид. Имаше стройна фигура, оживял гръцки Бог.
Мая нямаше самочувствие на красавица и отметна леко глава. Като че ли си казваше " Едва ли гледа мен."
Кафевите й топли очи излъчваха толкова живот и светлина, можеха да стоплят всички хора. В заведението се разнесе красивата песен " Силата на любовта" . Непознатият хубавец подаде ръка на Мая -
- Може ли да Ви поканя да танцуваме?
Жената погледна приятеля си, но той дори не забеляза какво се случва около него. Водеше оживен разговор, жестикулираше, а и не обичаше танците. Мая помисли и прие.
- Какво пък, защо не?! - усмихна се чаровно.
Две тръпчинки се очертаха на бузите й. Двамата се понесоха в ритъма на музиката.
- Аз съм Тони - прошепна той на ухото й. - Бих искал това да е нашата песен.
"Ама, че самоуверен тип"- помисли си Мая.
Тя не знаеше, че той я наблюдава от мига, в който влезе в заведението. Виждаше в нея изгряло слънце, очарова го грацията й на кошута. Знаеше, че това е ТЯ.
След танца се разделиха и всеки потъна в своето ежедневие. Момичето мислеше, че това е един миг и повече няма да го види. Беше учителка, преподаваше литература в елитна гимназия. Винаги подготвяше игри и любопитни материали, за да привлече вниманието на учениците. Искаше повече да обичат книгите, да четат независимо какво. В този век на компютърни технологии децата свикнаха да получават информацията в готов " смлян" вид. Предпочитат да гледат филм по дадено произведение, но не и да прочетат книгата, така е по лесно.
По време на една игра, по средата на учебния час, някой силно почука на вратата. Мая отвори, беше куриер, който й подаде букет червени рози с картичка.
- Ооооо, Госпожо, не Ви е чиста работата - започнаха да подвикват учениците.
- Нов обожател, а ?!
- Защо мислите, че е нов? - намигна закачливо учителката.
- Ами от стария не сте получавали такива изненади.
Мая постави букета на бюрото и продължи урока. Почти месец получаваше цветя от Тони, а картичките винаги бяха с красиви любовни стихове. Тя също пишеше стихове, искаше да издаде своя книжка, но все още не беше събрала смелост. С Марин, нейният приятел, не си правеха подаръци, а и той не обичаше стихове. Младата жена се страхуваше да изрече на глас мисълта, която я обземаше. Марин иска добра съпруга, тя обича ли го наистина? Започна да се разколебава.
В края на юни Тони я чакаше пред блока, в който живее. Носеше бутилка вино и букет лилиуми.
- Здравей Принцесо! Ще ме поканиш ли на чаша вино? - подаде цветята и бутилката.
- Виж какво, този път няма да приема цветята. Аз имам приятел, сериозна връзка и ще се женим скоро.
- На мен това не ми пречи. Аз открих своята принцеса и я искам за себе си.
- И кога го разбра това?
- В мига, в който те видях.
- Виж Тони, сигурно си свестен, но няма да те поканя. Всичко хубаво!
Мина известно време, Тони отново я чакаше пред блока.
- Мая, каня те на вечеря в един добър ресторант. Ако не друго, поне можем да поговорим като приятели.
С Марин не бяха излизали от празничното парти, вече почти не разговаряха, а въздухът така приятно ухаеше на лято.
- Добе, ще ме почакаш ли да се преоблека?
- Разбира се - доволна усмивка грейна на лицета на младия мъж.
Не след дълго тя се върна. Облечена в коралова рокля, която контрастираше на тъмните й коси и в същото време беше в тон с цвета на устните й. Бялото й лице беше като разцъфнала лилия. Тони остана без дъх.
Седнаха в един ресторант край морето. Коментираха поезията, казваха си стихове, намериха много общи теми на разговор, бяха като две сродни души. След вечерята се разходиха по плажа, слушаха шепота на вълните. Гадаеха по лунната пътека в морето. В един момент застанаха един срещу друг. Тони погали косите на своята нимфа и двамата потънаха в дълга целувка.
От този момент бяха често заедно. Всеки ден, точно в дванадесет часа на обяд Тони звънеше по телефона на любимата си. Не пропускаше да й прави малки подаръци, стараеше се да отгатва желанията й. Мая се раздели с Марин съвсем тихо.
Беше влюбена в Тони като хлапачка. Той беше дърворезбар, правеше изложби. Ходеха заедно на всички мероприятия. Имаше и бизнес с мебели, беше много добър и имаше много клиенти. И всичко се развиваше като в романтичен филм.
Мая живееше на квартира с най-добрата си приятелка Нели.
Запознаха се с ухажора й и четиримата станаха чудесна компания. Излизаха вечер на разходка, да потанцуват, ходеха на излети в почивните дни. Станаха като едно малко семейство.
Мая забеляза, че Тони пие повечко алкохол в последно време. Започна често да идва при тях пиян, не успяваше да се справи с поръчките за мебели. Бизнесът му замря, караше се с хората и те се отказваха.
Един ден я потърси русокосо момиче -
- Здравей! Аз съм Светла, сестрата на Тони. Може ли да поговорим?
- Да разбира се. Заповядай!
Мая направи кафе, предложи бисквити на гостенката и седна.
- Случило ли се е нещо? Тони е добре нали?
- Брат ми много пие в последно време. Започна да буйства, да чупи мебели. Но най-лошото е, че при последния си запой удари майка ми и баща ми.
- Не може да бъде! Не и моят Тони.
- Той много те обича. Молим те да поговориш с него да спре алкохола. Ако не може, да отиде в клиника да се лекува. Теб ще те послуша.
- Случвало ли се е и преди?
- Да, но рядко. Сега е на път да натроши всички мебели.
- Говорили ли сте с него?
- Щом подхванем темата избухва, започва да вика и излиза навън.
- Добре. Не се притеснявай, ще се опитам да поговорим и да го убедя.
При следващата си среща с Тони Мая започна разговор да се лекува, да не пие, но той я отряза -
- Те лъжат. На тях ли ще вярваш или на мен?!
Дните и месеците отминаваха. Младата жена виждаше как нейния любим гръцки Бог се превръща в ходеща сянка с бутилка в ръка. Никакви молби и уговорки не можеха да го склонят да се лекува. Чуваше се по телефона със Светла. У тях той продължаваше да блъска и да чупи имуществото, да вдига ръка срещу близките си и да ги заплашва с какво ли не.
Мая знаеше, че са се съветвали с полицаи, не могат ли те нещо да направят. Но отговорът бил, че трябва да се случи нещо, за да предприемат някакви мерки.
Започнаха Коледните празници. Младата учителка дълго се бори със себе си, но се обади на своя любим -
- Тони, разделяме се! Не ме търси повече! Изтрий номера ми, забрави къде живея!
Дълго плака след този разговор, а Нели я гушна и я зави с топло одеало. Направи й чаша горещ шоколад и се опита да я успокои.
Няколко дни телефонът мълчеше. Мая се уговори с група колеги да посрещнат Нова година в една хижа извън града. Нели реши да остане в квартирата, приятелят й пътуваше и скоро беше заминал. Приближаваше полунощ. От всички апартаменти се чуваше силна музика, наздравици. Палеха бенгалски огън, имаше фойерверки, небето беше изпъстрено във всички цветове на дъгата, дори звездите не се виждаха. Нели си наля чаша вино и се канеше да излезе на балкона, да се поздравят със съседите, когато на вратата продължително се позвъни. Тя се запъти да отвори, вече се блъскаше силно.
- Добре де, идвам! Ех, че нетърпеливи сурвакари - засмя се тя.
Отвори вратата и срещу нея се клатушкаше Тони. Мъртво пиян, с обезумял поглед.
- Ти не можеш да ме напуснеш! Аз те обичам! Ти си само моя! Ако няма да бъдеш моя няма да бъдеш ничия!
Тони вървеше заплашително срещу Нели, но явно виждаше в опиянението си своята Мая.
- Тони, аз съм Нели, не ме ли позна?
Но той като че ли не я чуваше. Очите му бяха толкова големи и червени, че щяха да изскочат от орбитите си. Той извади нож и прободе няколко пъти момичето.
- Мая, ти си само моя, чуваш ли? Само моя! Не можеш да ме напуснеш!
Нели падна безжизнено на земята. Тони хвърли ножа и напусна жилището.
На следващия ден го арестуваха за убийство...