автор: petia_bozhilova

–Защо дошла си, Истино,
едва сега, когато
борбата е безсмислена?
Спечели я лъжата.

Аз слязох от тепихите
сразена-гола, боса.
Защо ли? Ти все скиташе,
а аз без теб какво съм?

Как чаках, чаках...Месеци,
същинска Пенелопа,
с медала твой в ръцете си
в дома ми да похлопаш!

Но бях сама и в хълбока
ме сритваха лъжците.
Сега пируват с първите,
аз долу търся смисъл.

Е, вече си на прага, да,
но...гола като мене!
Къде ми е наградата?
Фанфарите победни?

–От битите най-много
най-ярки факли стават!-
шептиш и с въглен огнен
закичваш мойта пазва...