автор: erka

...ще си единствено
безгласното присъствие,
докато аз съм втренчена
във себе си,
със спящата безчувственост
на пръстите,
опитвайки да уловя промените -
останаха ли,
бръчици над скулите
от смях
и сенки под очите...

...от безсъние.

...но всеки грим
ще е безсилен,
когато празнотата ме погледне
в самия център на зениците.

Тогава,
навярно ще поискам
да си с мен
след плахото пропукване
на тишината,
в нахлуващия
покрай мислите ми шум
от падащи в краката колебания.
В порязаните ходила на утрото.
В страха
да събера стъклата.

В целувката, превързала деня...

...в такива мигове
ще се събуждам
от другата страна на огледалото,
разбирайки,
че този свят е бездна,
а ти си само...

...нейното начало.