автор: Rodenavlotos

Отлита времето, като откъснат пух тополов,
а нищо важно досега не съм направила.
Дали да не разместя на Земята полюсите,
или въртенето около оста й да забавя,

така, че на Вселената, дори във края й
да се усети, че съм още жива?
Не знам измислица ли е, или реален Раят
и трябва ли във този си живот да съм красива,

или да пазя силите си за отвъдното.
Но аз нали съм си нетърпелива,
аз искам още тук да ми е сбъднато
и още в този си живот да бъда жива.

А всъщност нужно ли е да размествам полюси
и доказателство ли е това, че съществувам?
Едно новородено птиче голо,
е вече факт, че любовта битува.

И ти си факт, пресякал през средата пътя ми
с презумпцията, че това е всичко.
Без всякакви космични взривове, без тътен.
Дойде и каза простичко: „Обичам те”.