автор: hana

Ела!
Моят сън те вика отдалеко.
Бляска като пламнала стрела.
Крачи по пътеки настървени –
огнено съблечени и леки,
легнали в дланта ми мека,
изведнъж усетили, че е студено…
Ела!
Моят ден те вика и връхлита
с парещи от свян крила
върху покривите на страстта унила,
върху раните, набързо скрити
и от болка пренаситени…
Излекувай самотата гнила!
И ела!