автор: severianin

“Само битка изгубена е по-скръбна от битка спечелена”
Робърт ДЖОРДАН, “Небесният огън”,
пета книга от “Колелото на времето”

Човек се ражда воин. Заветът вечен
в света на вените му – свят на кръв –
го прави на сражения обречен
и с дух на гладиатор. С вечна стръв
да извърви докрай, да се докаже,
да прекоси света на шир и длъж
той идва гол на този свят миражен,
на който всички идваме веднъж.

А битието тук е безпощадно –
жестоки тъжни битки ден след ден,
додето – уморен – накрая паднеш,
в последния си напън победен.
Животът е сражение безкрайно
за хляб, за обич, за небе, за дом;
победата е винаги случайна,
след нея крачи винаги разгром.

И даже ако цял живот щастливо
си бил боец без рани и без страх,
и ти си смъртен, както всички живи –
дошъл си прах и ще си идеш прах.
Победата е просто невъзможна,
накрая чакат камък, гроб и кръст.
Животът е една лъжа безбожна –
от пръст родени, ще сме просто пръст.

Дано поне, доде сме още живи,
след всеки бой – пореден епизод –
победи ни съпътстват... тъй горчиви,
като самия ни горчив живот.