автор: dohtora

Изхи́трила се Кума Лиса да става поетеса.
Тя името си разкрасила, сменила си адреса,

и пишела ли... ден ли - два ли, сезони се сменили,
от клони тежки рими капят и стихове немили.

В неистовото начинание, надежда не видели,
словата вдигнали възстание и кранчето й спрели.

Отворена стои чешмата с лисичо вдъхновение,
ни капка капе, а душата кипи от нетърпение.

" Кажи ми, ти, неблагодарна О, Музо със крилата,
защо поета спи във мене ?! " - провикна се Кумата.

От ехо - буца се отрони и перна я в главата.
" Поетите, се раждат Лисо. " - отвърна й стената.