автор: desert_inrose

"Няма любов без личността, не и истински дълбока такава." ~ Херман Хесе

Самотата ми посреща самотата ти в дома ни.
Покоят му е избор
с пукота на пламъка - закрилник на нощта.
Роман под тежестта на времето се гъне
лист по лист. Но сричките ни там не са.
Излишни букви, празни думи
липсва ли ни слово
да диша между ситни редове...
Осезанието как не искаш друго значи много.
До един са смъртни тези богове.
Пръстите са нужни, за да пишем
тъй както устните, когато замълчим.
Без себе си да бъда, е излишно
да обичам.
Човек без личността си е фалшив.