автор: papacot

нито капка не капва
от катрана във кацата с мед
ах идилия кратка
ах стопен от безсилие лед

ти ме гледаш с очите
на кротка ранена сърна
аз се моля за дните
в които си бях у дома

но по коледа казват
се случват добри чудеса
и е зима и празник
и смъртта е с невинна коса

и грехът е бездомен
като смахнат ненужен клошар
запали ми днес огън
взет от старата влюбена жар

и тогава ще чуем
хор от ангели бели над нас
и тъга многоструйна
ще изпее молитва с тих глас

ще се стичат сълзите
и без поглед ще търсят земя
а забързани дните
ще препускат в гори и поля

песента ще достигне
до своя пределен абсурд
и тогава аз вдигнат
а ти повалена от друг

ще се скитаме дълго
в един непознат безпредел
и ще сричаме мълком
в нечий свят кой какво е отнел