автор: liulina

Като пчеличка си,
жужиш и ме опрашваш,
с мисли ...
Те стават такива,каквито са хората,
недомислени ...
Едни такива забързани,
едни такива намръщени,
очакващи лятото ...
Навън е студено,
сухо време,необвързано,
привързва ни към кутийките с прозорците,
отново мисли недовършени,
предпразнично забърсани,
с колосани усмивки за подаръци,
с тропосани през пръсти намеци,
за по-красивите дни - очаквани!
Дори и котараците,не са така навъргаляни,
доволно охранени,от роднини и приятели ...
Там в тишината,не се чуват птиците,
а самотниците светят с очите си,
жадни за топлите камини на приятели ...
Русо ми е,
пусто от към чакане,
все си побелявам с отпечатъци,
от остарели пръсти запечатани ...
Няма ги въздишките на младото обичане,
отлетели са и те избелени ...
Жужи си,кой те чува,
нима се развълнува,
недописаната ти,
книго на живота ми?!