автор: azz

Тишината на нищото
и бездънната бяла китара
като хляб по водите
разгърдено време струи
и ме впримчва гласа ти
разгъва от примката хала
а боли от любов
волооко гръмовно боли
като плясък ехти
недопитото вино на вярата
стеле остри пътеки
под нимб от трънливи нозе
ти си принц на мъглите,
а аз съм принцеса на бялото
затова аз те дишам,
а после под мене вали.