автор: yoro

Последните отблясъци от слънце
прогонват носталгичната утеха.
Линее тихо непокълналото зрънце
и се завива в утопичната си дреха-

неслучена храна за болни птици,
прегракнали от пикове в простора.
Денят е тъжен праг за лунатици,
препънал подло недоспалата умора.

По клоните мъглите се оттичат,
отмиват бавно застоялите въздишки.
Очи неразцъфтели се привличат,
предрекли затъмнения предишни.

Звезди за нови измерения копнеят,
където вечността неумолимо свети.
Мечтите слепи недоносено живеят
в съня красив на изгорелите комети.