Време е да те забравя -
"приятелю" наричах те преди.
Изминалото време в заслепение
това приятелство без милост разруши
Кърви сърцето ми, кърви, не спира...
Остава суха моята тъга
Отмива дъжд следите във Всемира,
а аз...аз мога само да мълча
Може би не си желал да нараняваш,
ала обичта човешка наранява ни сама
Като птици в клетка - сънуваме небето,
ала сме родени със подрязани крила
Едни се къпят в звездопади,
а други - в огнени реки...
За мен е време да забравя,
за друг настъпва време да тъжи
Върви по пътя си, не позволявай
нечие сърце да те сломи
Обичта човешка рамки слага
и от нея може само да боли
Че слабост всяка обич е в сърцата
И така неистово боли
когато липсва в отговор позната
обич сълзите да пресуши
Приятелю, за мен е време да забравя
И мога само да благодаря,
че във това преходно самоосъзнаване
познала съм чрез тебе Любовта
Жестока бях към себе си. Сама без жалост
разпънах своето сърце на кръст
Възкръснала, със нова обич в този хаос
ще обичам друг, съграден от пръст