автор: Radost-ina

Като земя пред зъл Апокалипсис...
Като море разбрало, че пресъхва...
Като отсечена гора – без дъх
ще чувствам до безкрайност твойта липса.

Но днес съм тук! И още е тъй светло.
И още има време за обичане.
Защото стъпках бледата себичност
и във нозете ми поникна цвете.

А щом изплака порив нов у мене
пових го със надеждите си зимни...
Душата ми какво е? - Цветна лимка,
която от лъчите се променя.

Която ще се движи до предела...
Горко на онзи, който стреля в нея,
когато във мечтите си се рее
и с тъмните окови се разделя!

Радостина Драгоева

12.06.2013 г.