автор: bebvragalowski

Когато знамето ми се прекърши,
посечено и поругано...
Когато пътят ми внезапно свърши,
а за умиране е рано!

Когато богатирските ми рани
кървят по чуждите полета,
а някакви, от кой не знам, Избрани,
се гаврят с хорската несрета...

Тогава иска ми се да съм луд
и меча тежък да запаша,
да съм Левски или Робин Худ ...
Кого ли тръгнал съм да плаша?!

И утре, като всеки делник страшен,
ще превивам гръб за залък сух.
Ще препрочитам вестника вчерашен
с пияна мутра и сълзлив търбух!

Децата ще се бият в коридора
за парче комшийски шоколад,
а майка им, разперила простора,
ще крещи пресипнала от яд!

И раните дълбоки от камшика
на банда нагли песоглавци,
ще се отварят в горест многолика,
превърнала ни в... дупедавци!

От кофти лидери и футболисти
ми писна вече на... каскета!
Шумкар съм аз! Щом юга се разлисти -
събирам хъшове за чета!!!