автор: hristam

Зная, че те е страх
любовта да не ти подпали къщата.
Хвърляш в очите й прах-
тя ти се смее, ти гледаш смръщено.
Е, докога така?
Тази игра губи всякакъв смисъл,
ако си с бързи крака,
но пък си с бавна мисъл.
Я по-добре залости
всички прозорци, врати...дори дрешници,
може да те подмине, или
след дванайсет да стане на вещица.