автор: galina

Смирява ли се огнедишащ дух
или пък тяло, трепетлика съща.
Да, през сезоните минаваме, но в тях
едва ли зрялост блага ни прегръща.

И без значение са загуби, победи...
Какво, защо, къде...Какви заблуди !
Едно единствено остава в тебе,
обсебващият, огнедишащ дух на чувствата.

А думите...О, думите са нищо,
ако по тялото ти не остане белег
от оня миг, от оня ад и рай,
когато в тях душите ни се свличат

или пък се издигат...Няма край !
И няма зрялост, всъщност, няма нищо,
освен едно усещане за миг
във който през вселената политаме.