автор: libra

този дъжд вали от хиляди години
дълбае по лицето ми следи
аз съм там застинала
където ме остави ти

не се оглеждам вече идваш ли
не се ослушвам
да чуя стъпки, да видя следи
бури и мълнии вилняха над мене
и с пясък вятърът ме покри

само сърцето ми каменно помни те
от друг свят, от друго време сме аз и ти
и ето стоя и чакам да се събудиш
аз, една статуя от гранит..