Вън виелица вилнее, чу ли?
Скърцат стъпки непознати в лед.
До камината чай с мед от люляк
ще отпиваш седнал най-отпред.
Огънят в дома ти се процежда
сякаш е капризно същество.
Вятърът пък свири с пръсти нежно
върху тънки вейки на дърво.
Сред уюта ще разлистваш книга
с митове написани във стих.
Къс кристал - луната вън ще смига,
криейки със длан смеха си тих.
Зимата стиха си ще нарежда,
спряла дъх зад ледени стъкла.
Шал плете с дантелена небрежност
като в бяла приказка дошла.