автор: daro

Стовариха му утро на палет.
Осъмна като възмъжал товар.
По очи лежа – насън летя
понесен върху вилите на мотокар.
В склада на стъкларския завод
разкъса стреча и помръкна.
Направи крачка, две… Зави
зад порцелани с коледни декори.
В топчицата на химическа елха
съзря се в точка
и се счупи.
Прокърви качулка на парчета.
Вдигна прах до Бога.
Просия, Свръхнова.
Лека нощ, разрошен мой! –
ще те събудя след покоя
на барутни „тържества.”
Присви очи.
В сълза потъна.