автор: atom

Един невидим знак стърчи,
за да препъва и упътва...
До днес засявахме очи
и се надявахме на жътва.
До днес успяхме да вървим
по упования и вери,
предубедени, че един
невидим знак ще ни намери.
А той стърчи. От всяка гръд.
Донякъде благонадеждно.
Макар че тук е кръстопът –
поне безпътният проглежда.