автор: dohtora

С кървяща рана в сърце замина
и сълзи горки, той дълго ля.
Късмет да търси далеч в чужбина,
зарязал либе и две деца.

Бе тежко... той обеща си
семейството да събере,
веднага щом в ръце се вземе
и стъпи здраво на нозе.

Но трудно беше - време мина
година, станаха и две,
а болен тейко се споминал
и ни писма, ни редове...

И да удави болна ярост
по губените младини,
пропи се той. В момент на слабост
горчив живота го надви.

Потъна в смъртна деградация,
в нерадост от безкрайни дни.
Прокле живота в емиграция
и хляба черен що горчи.

Намери не една причина
защо по този път пое.
Без дом да скита се в чужбина:
моряк без лодка и море.

Намрази чужди, после свои
двуличници, за да реши:
ще грабне сам съдбата своя
и бъдеще ще съгради.

Един живот щастлив със песен
де волно лей се в утринта,
де горд трибагреник се рее
в една безмерна синева.

Да се завърне, там където
на място камъкът тежи
и да запали с плам в сърцето
огнището на прадеди...

Събуди се... Блещука в мрака
от радиото светлина.
Да тръгва - работа не чака,
а тъй дълбока е нощта.