ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 840
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 840
 |    скреж по скулите на миналото идно Бях тънък връх от празнична елхичка
По правило чупливо-уязвим.
И после стъклен прах посипа всичко.
Дори и теб. Но нека си простим.
Камбанка бях, полюшната звънливо,
отмерваща с вините си мигът,
след който някой бързо си отива,
а мислите напразно го зоват.
Подаръче – но само за украса,
привързано с бонбонен целофан.
Ала сега не зная и коя съм –
объркан ред, смутено зачертан;
нелепо сиропираната фраза
от картичка, написана за друг...
Онази нощ, в която сам отказа
прегръдките по-нежни от памук.
Навярно съм...но не това, а просто
предчувствие за коледния дух,
сълзата на смирение пред Господ,
прокапала над къшея ти сух...
Следица от премръзнала сърничка
или мъгла над ледената глеч.
Отдала бих от нищото си - всичко,
но вече си безпаметно далеч...
Не ми е жал. Изпълва ме тъгата
по-искрена от първия ми стих.
Не мога да премина днес оттатък
дланта ми пусна в тъмното...А бих...
Публикувано от alfa_c на 03.12.2013 @ 19:51:52
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 6
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "скреж по скулите на миналото идно" | Вход | 6 коментара (16 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: скреж по скулите на миналото идно
от doktora на 03.12.2013 @ 21:14:13
(Профил | Изпрати бележка) | | Изповед, поетично е стихото ти, и искрено до болка...Бъди, Миле!!! |
Re: скреж по скулите на миналото идно
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 04.12.2013 @ 15:47:35
(Профил | Изпрати бележка) | | Мхм...до болка, ама без болката.Понякога от акупунктурата на отрицанието, на която животът те подлага -изтръпваш и дори това да е единственият целителен ефект - стига. Това "Бъди" идея нямам какво означава, не разбирам тази отправна пожелателност, макар да е любима на няколко човека тук. Но благодаря, Док. Ще се скрия зад оградката с трите удивителни :) |
]
Re: скреж по скулите на миналото идно
от doktora на 08.12.2013 @ 17:11:52
(Профил | Изпрати бележка) | алоо Миле, зад оградката къде се скри хе...
Но вярно е, леко клиширано е това Бъди...
Но също така то е потенцията млад автор да се развива и достигне не мислени дори от него висини.... ето ти пак клише, но е истина.
Няма да слагам вече оградка, защото искам да те видя цяла, а не на рае хехехеехех
Светла да ти е вечерта!
До сряда...:~) |
]
Re: скреж по скулите на миналото идно
от doktora на 08.12.2013 @ 17:14:56
(Профил | Изпрати бележка) | "Навярно съм...но не това, а просто
предчувствие за коледния дух,
сълзата на смирение пред Господ,
прокапала над къшея ти сух...
Следица от премръзнала сърничка
или мъгла над ледената глеч.
Отдала бих от нищото си - всичко,
но вече си безпаметно далеч..." |
]
Re: скреж по скулите на миналото идно
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 08.12.2013 @ 20:25:35
(Профил | Изпрати бележка) | | хм...понякога дистанцията сближава, т.е. близостта, която изпитвам става по-осезаема и разстоянията размиват контурите си. Всъщност и днес написах едно ЛюЛи, но реших да си го запазя зад една друга оградка удивителности. Та затова драснах и нещо по-близко до това, което само ти забеляза в последното ми стихо-желанието да усетя едно друго присъствие, по-насъщно и неизменно... |
]
Re: скреж по скулите на миналото идно
от doktora на 09.12.2013 @ 11:00:49
(Профил | Изпрати бележка) | "...стихо-желанието да усетя едно друго присъствие, по-насъщно и неизменно..."
Мда...човешко си е.
Дано!
|
]
Re: скреж по скулите на миналото идно
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 09.12.2013 @ 17:34:36
(Профил | Изпрати бележка) | | ама неее, Док, точно циританото е онова, което само ти видя като посрещане не на по човешки желано присъствие, а на нечовешко и по-насъщно от него, т.е. единственото истински нужно. Инак стихооткровението си е ЛюЛи, но и не съвсем.. |
]
Re: скреж по скулите на миналото идно
от Markoni55 на 03.12.2013 @ 21:53:38
(Профил | Изпрати бележка) | | Razkosh makar o tajno. |
Re: скреж по скулите на миналото идно
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 04.12.2013 @ 15:48:16
(Профил | Изпрати бележка) | | Мерси :)Тъгата поне дава трезва оценка, свързана с изменчивостта и преходността на всичко земно, Маркони... А и когато олицетворяваш цялата тъга - фрагменти от нея не могат да изглеждат толкова осезаеми, за да бъдат възприети като такива.Тази година за първи път си написах в аванс стихото за зимния бал, така че поне този път няма да го пращам секунди, преди обявения срок :) |
]
Re: скреж по скулите на миналото идно
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 03.12.2013 @ 22:36:18
(Профил | Изпрати бележка) | Така е, като от две чернови правя едно глупостишие :p
Нека остане с тази редакция:
Скреж по скулите на миналото идно
Бях звезден връх над празнична позлата.
По правило - чупливо-уязвим.
И после стъклен прах покри земята.
Дори и теб. Но нека си простим.
Камбанка бях, полюшната звънливо,
отмерваща с вините си мигът,
след който някой бързо си отива,
а мислите напразно го зоват.
Подаръче – но само за украса,
привързано с бонбонен целофан.
Ала сега не зная и коя съм –
объркан ред, смутено зачертан;
нелепо сиропираната фраза
от картичка, написана за друг;
dнази нощ, в която сам отказа
прегръдките по-нежни от памук.
Навярно съм...но не това, а просто
предчувствие за коледния дух,
сълзата на смирение пред Господ,
прокапала над къшея ти сух...
Следица от премръзнала сърничка
или мъгла над ледената глеч.
Отдала бих от нищото си - всичко,
но вече си безпаметно далеч...
Не ми е жал. Изпълва ме тъгата
по-искрена от първи дъх и стих.
Не мога да премина днес оттатък -
дланта ми пусна в тъмното...А бих...
MББ |
Re: скреж по скулите на миналото идно
от rajsun на 04.12.2013 @ 08:29:00
(Профил | Изпрати бележка) | "...Сториш ли болката на красота -
колко красиво изглежда света!.." |
Re: скреж по скулите на миналото идно
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 04.12.2013 @ 15:46:54
(Профил | Изпрати бележка) | :) Хей...Между "изглежда" и "е" има разлика, нали? :-p
-- |
]
Re: скреж по скулите на миналото идно
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 04.12.2013 @ 19:53:28
(Профил | Изпрати бележка) | :) мхм...по-скоро разпръснато...като мъгла, която се издига...
човек трябва да има куража да приеме, че е неприемлив и не се вписва в регистрите на смислите за някой или по принцип.
И най-широко отворената врата е само бариера, ако прекрачването на прага и е нежелано...Така че онова "бих" в зениците на лирическата е беззачно...и няма място за драми.
|
]
Re: скреж по скулите на миналото идно
от Meiia на 07.12.2013 @ 15:09:55
(Профил | Изпрати бележка) | Шеметна камбанка си!
Чупливото чувстване ражда такива стихове! Искрящи.
Много неща си харесах, но това ме усмихна с удоволствие:
"Отдала бих от нищото си - всичко" - ето това е майсторлък:) - дано и житейски да е възможен:)> |
Re: скреж по скулите на миналото идно
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 22.12.2013 @ 20:35:11
(Профил | Изпрати бележка) | мерси, Meiia и честити ти награди!По-скоро е озаряващо ме вътрешно състояние, отколкото израз на искрящи чувства. Свързвам чувствата с нещо крайно мимолетно и отправно, с изменчив интензитет и проявления. А това си е изпълваща тъга, но и радост, че мисълта за някой ме приспива и буди, независимо, че действителността поражда преградите. Колкото до нищото-само то може да съдържа всичкото. И житейски е възможно. Все пак зависи кое асоциираш с живот и кое реално е :))) А и възпира едно "бих"...когато проявата му е нежелана, по-добре да си кротува при паяжините в ъгъла.
Поздрави и усмивки. |
] |  |
Начало
ХуЛитери
