в невидимия патос
расте трева
щурец запява като жрец
тук сянката е шатър
ще тръгнем ние, но кога
угасват облачните кандила
по улиците на цъфтежа
по девствения пояс на мъглата
до облакътена на чупливата любов жена
навсякъде сме ние
ръце ще вдигнем, но кога
угасват облачните кандила