автор: daro

Като станиолени люспи
от празнична конфета,
волно във въздуха
трептяха четири гълъба.

Въртяха спирала.
С гърди срещу мене
просветваха бели.
В профил, изчезваха.

В полукръг завъртени,
с гръб срещу мене
помътняваха сиви.
После, пак изчезваха.

Двата чифта
в единна спирала
сменяха си местата –
от бяло на сиво,
от блестящо на мътно,
от плътно в невидимо.

Откъснаха опашката
на спиралата
в очите на гущери
… и се спасиха.