автор: ladyinblack

Тя е винаги празна и пътува към никъде,
оглупяла от разум, ослепяла за викове,
от прегръдки безръка бди над дни непогалени
и ръждата от мъка смива в хладните заливи
Онзи флирт наблюдава между показ и криене -
яхти, тежки от слава - гонят лодки хартиени;
сънни бризове сплашват с нежношепотни припеви
урагани ревящи и разбойници дрипави...
Суетата е лихва за пресрочени истини.
И светът се усмихва, зърнал всичко безсмислено.
И часовникът спира неизбежното цъкане.
Раят пак е квартира, но на пряка от пъкъла.
И е пристан смъртта ми, но за няколко вечери -
ще ме кротне, нахрани, после пак ще ѝ преча и
ще ме спусне да пия само суша и корени-
уморена гемия от воаяжи престорени,
в самотата дълбока и в тъма теменужена,
без весла и посока, капитан незаслужила...
Ала без съпротива в безметежно доверие
съм безмерно щастлива, че за мене намерил е:
дъх-подслон да подремна, подир бродене в стръмното,
милостивост неземна - поглед-стих за осъмване.
Онзи, Който без име ще мълвя из Вселените
и през облака димен ще пренася спасените.