 |  Животъ ви е
автострада,
а моят пък е
път четвъртокласен
между селата Лесидрен
и Гора млада.
с асфалт от
минал век
сред зелена
изненада.
Не става за кола
ни за каруца
по него млада
е калта,
върви! Не куцай..
Опинци здрави
имаш ти,
какво йош искаш?
Върви към бъдното, върви!
Нали ти стиска...
Публикувано от alfa_c на 28.11.2013 @ 15:22:11
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 4
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Животът като автострада" | Вход | 7 коментара (14 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Животът като автострада
от doktora на 28.11.2013 @ 16:14:48
(Профил | Изпрати бележка) | Ами, стиска не стиска, към бъдното върви, пък то едно бъдно, малко червенее, малко чернее...нещо като сноп пръчки...нещо като фашио, нещо като нищо във калта... младата!
Доки &DD
И комент:
Гражданска поезия, ако ще и да става дума за северозападнала България...за сметка на югозамогналата се парвенющина...(
Хубава вечер, Лъве! |
Re: Животът като автострада
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 29.11.2013 @ 15:17:39
(Профил | Изпрати бележка) | | Фашиото е интересен образ, ще фашвам някой път. А млада трябваше да е кръвта, а то какво съм бил написал, ... срамм. |
]
Re: Животът като автострада
от erka (elokolska@abv.bg) на 28.11.2013 @ 17:22:57
(Профил | Изпрати бележка) | :))))))))))))
...като АВТОровото СТРАДАние ми прозвуча нещо...и тая млада кал....
....да беше позасъхнала малко,
че ми залепнаха опинците по нея :)))))))))))))))))))))))))))))
Привет, Лео! |
]
Re: Животът като автострада
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 29.11.2013 @ 15:18:57
(Профил | Изпрати бележка) | | козя, козя ама от високо гледаш, малко зор, а какъв обзор! |
]
Re: Животът като автострада
от missana на 28.11.2013 @ 21:00:30
(Профил | Изпрати бележка) | Браво, Лео! И на мен вдъхна оптимизъм. А това, повярвай, е много трудно.
Обичам да затъвам в кал. Само да е млада! За предпочитане е пред стара чистота!
Поздравление! : ММ
|
Re: Животът като автострада
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 29.11.2013 @ 15:20:09
(Профил | Изпрати бележка) | | Оптимизма напоследък е все по-рядко срещана категория и трябва грижливо да се къта, ММ. Радвам се, че помогнах! |
]
Re: Животът като автострада
от rumpel (rumpel@abv.bg) на 29.11.2013 @ 06:46:31
(Профил | Изпрати бележка) | | Лео, не бях разглеждала живота от тая му страна, но е интересно! |
]
Re: Животът като автострада
от apostola на 29.11.2013 @ 06:50:24
(Профил | Изпрати бележка) | Не! Не!Вървиме куцайки към бъдното! Калта е млада ама цапа!
Поздравление, Лео! Харесах и го оценявам!
Поздравче от мен! |
Re: Животът като автострада
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 29.11.2013 @ 15:21:37
(Профил | Изпрати бележка) | По-добре оцапани от кал, отколкото от хорска жлъч!
Поздрави Апостоле! |
]
Re: Животът като автострада
от rpopov на 29.11.2013 @ 11:16:49
(Профил | Изпрати бележка) | Животът погледнат в истинската му същност от философски аспект, наистина е път, който трябва да се извърви от човека, /другите животни и растенията/.
В конкретния случай говоря за Човека. Той може да бъде разумен или не, на който след раждането и оформянето му, като осъзната и мислеща същност, е отредено да извърви своя път по начертаната пътека...
Но дали тази пътека (или път) е гладък, изпълнен с препятствия, трънлив, стръмен, наклонен, чист,
гнусен, първокласен, петокласен (ако има такъв... :), ) ; асфалтов или кален, никой не може да каже?!
Не е възможно винаги да се избегне гнусната мръсотия, която бих нарекъл смърдяща кал. Според мен чиста кал е тази, която не мирише.
Поздравление за житейската позиция залегнала в това стихотворение. В последните стихове се усеща оптимизмът към по-чисто "бъдно".
Аплодисменти!!!!!!
|
Re: Животът като автострада
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 29.11.2013 @ 15:23:42
(Профил | Изпрати бележка) | От цялата тирада разбрах, да не спирам. Е да, ама като ми се протриха опинците? Пък и позасъхнаха ли, замръзнаха ли и страшно ми дерят кожичката на ахилеса.
Е, ще вървим, пък до където стигнем и както стигнем тъй! |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 860
ХуЛитери: 3
Всичко: 863
Онлайн сега:
