Тя тихо придърпваше мъртвата си утроба......
Нагоре към гърлото........
Сякаш искаше да я преглътне........
Той изливаше погледа си в празното навън
От което то се подуваше
И пръскаше на хиляди парченца
Забиващи се в плавно в жегата...........
Навън вятърът весело свиреше и пареше лицата.........
.........то се бе родило мъртво...................
1904. Сиена