Пиша стихове...
Кои ли чете ги сега,
че отвѣд,
неми, сенките бродят в нощта
без утеха и пѣт.
И отникѣде ни лѣч надежда.
Срещам стонове в черна одежда
и надигнала грозна глава
как се кани да жѣне виждам смѣртта.
Езера от човешка тѣга
се препѣлват, преливат в нощта
Боговете ни гледат с насмешка
kak повтаряме грешка след грешка.