Аз политик станах,
гордеят се със мен.
Развозват ме с Майбах,
пуснах даже и корем.
Достойнство нямам си,
но имам всичко друго.
Крада, признавам си,
но пък животът ми е чудо.
Любовници си имам триста,
Какво от туй, че нямам чест.
Преди жените викаха ми Глиста,
сега за тях съм мъж напет.
Мъжеството само дума е,
парите са си факт.
Да ги нямаш страшна чума е,
имаш ли ги, ти си тарикат.
Нямам никакво умение.
Нямам много ум в главата.
Но усмивката ми моли за доверие
и в капана хваща се електората.
Заповеди десет дал е Бог.
Заповеди, за да има благодат.
Но не е ли бил Той твърде строг?
Без да лъжа, как да съм богат?
Какво като от мен гнусят се младите,
какво като ме сочат с пръст?
На мен ми трябва вила на Хаваите
и да съм си така приятно тлъст.
Така че, викайте по улиците, хора.
За виковете ви съм глух.
Без туй не ви разбирам зора,
ех, че благодат е да си кух.
КРАЙ