Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: anelim66
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13936

Онлайн са:
Анонимни: 450
ХуЛитери: 2
Всичко: 452

Онлайн сега:
:: pc_indi
:: ole72

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтакогато Маргарита напуска името си
раздел: Любовна лирика
автор: daro

Увлечена по иглести поляни
пчеличката жужи – отделя се от име.
С прашец посипан на зелената отава
затопля мед в сърдечната ти пита.
Смалява се на слънце
в зеница на роса.
В крайбрежието на листо
влива се в сълза по щърбаво езиче.
Набъбва.
Припърхва.
Виси на миг от светлина.
Отдава се.
И с лекота
дели те.


Публикувано от alfa_c на 26.11.2013 @ 11:35:51 



Сродни връзки

» Повече за
   Любовна лирика

» Материали от
   daro

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Hopeless
автор: LeoBedrosian
764 четения | оценка 5

показвания 10946
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"когато Маргарита напуска името си" | Вход | 7 коментара (20 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: когато Маргарита напуска името си
от ami на 26.11.2013 @ 11:54:50
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/anamirchewa
А пък деленето е всъщност умножаване :р


Re: когато Маргарита напуска името си
от daro на 26.11.2013 @ 12:08:32
(Профил | Изпрати бележка)
ъхъ... деленето от заземяване умножава поселничеството на небосвода :)

скивах те как намигаш... и ми се плезиш - ей, как си бе, мистър тра-ла-ла? ;)

...:)

]


Re: когато Маргарита напуска името си
от ami на 26.11.2013 @ 13:35:30
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/anamirchewa
Хахаххх..мистър тралала, че хубаво!!:) писах едно текстче за скъпоценности ..та там се споменава маргаритиното име та се любопитнах тука..да видя аз за какви матматики свише иде реч;)

]


Re: когато Маргарита напуска името си
от daro на 26.11.2013 @ 16:44:18
(Профил | Изпрати бележка)
...(:)

]


Re: когато Маргарита напуска името си
от mamasha на 26.11.2013 @ 15:09:41
(Профил | Изпрати бележка)
Страхотно красиви метафори - "смалява се на слънце/ в зеница на роса", "виси на миг от светлина"! Браво, Даро!

И защо ли ми се струва, че иззад куплетчетата наднича едно много влюбено момче. :))))))))))



Re: когато Маргарита напуска името си
от daro на 26.11.2013 @ 16:43:15
(Профил | Изпрати бележка)
Защото не виждаш спускащата се завеса на нощта ми. Зад нея е затаена неугледната ми гърбица. Но аз съм спокоен - толкова е пренаселена с любови, че всеки ден се разминавам с тях по уличките. ;)
Но има и такива... които си оставят името, себе си заради другите - за тях обичам да пиша.
Да, те са любов - величествените момичета и момчета.

...(:)


]


Re: когато Маргарита напуска името си
от Rodenavlotos на 26.11.2013 @ 16:21:03
(Профил | Изпрати бележка)
Разтопих се, разтекох се от удоволствие в този текст! Прегръдки, момче!


Re: когато Маргарита напуска името си
от daro на 26.11.2013 @ 16:51:55
(Профил | Изпрати бележка)
И аз бях на крачка да се втечня, ама си викам - я, по-добре да си остана дърво... и да съм плодороден. ;)))

Гуш, Гунчева Светле! :)

...(:)

]


Re: когато Маргарита напуска името си
от secret_rose на 26.11.2013 @ 16:54:45
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Даро, ти си такъв тихичък, вслушващ се... спокоен, безкраен... :) Иска ми се да кажа на Маргарита от стихотворението да не изпуска нито името си, нито ръката на майстора :)


Re: когато Маргарита напуска името си
от daro на 27.11.2013 @ 08:40:58
(Профил | Изпрати бележка)
Меги, всяко човешко име е носител на азовост - личен белег като вибрация. Когато пчеличката (духът) напуска името си, цветето си... своята естествена среда с маргаритите оставяйки себе си, то тя(той) политва към други творчески поляни. В този случай те са "игливи", трънливи, посипани с прашец от борови гори, но важното е да се събира суровина и създава мед. И да се отдаде за всеки в дъното на олтара, наречен сърце. Това е друг живот, който трансформира азовостта в нов, изчистен...
духовен Аз. Само тогава имаме основание да бъдем Негови съработници - да сме в единство с Целостта.
И ти си Миг от Вечността...всички сме, оформени в клетъчност. Макар и леки, крилцата ни са ципокрилни, восъчни... веществени. Нямаме поносимост за Светлината. Затова Тя ни пронизва, изгаря... усещаме болка... и наивно я сравняваме с нея. Вечността, вложена в преходност би трябвало да приеме недостижимото, неограниченото и да живее в него с радост, защото чистотата съществува именно там. Ето, че и Любовта само, не е достатъчна, за да ни легитимира като божественост.
Прегръд... гуш-гун! :)

...(:)

]


Re: когато Маргарита напуска името си
от secret_rose на 27.11.2013 @ 08:52:59
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Шшшшттт... :)
За такива неща не се говори.
Рисува се :р

]


Re: когато Маргарита напуска името си
от daro на 27.11.2013 @ 09:38:24
(Профил | Изпрати бележка)
Ай са, шшшшштт...;) Ами нали казваш, че съм "тихичък"... Баси, как И теб съм заблудил! ;)

Да рисувам викаш, а? Ама денят ми е къс - нощта - дълга...

В монента вали мокър сняг на тежки залци...трупа, трупа...трупът ми.

...ама на пролет да видиш - пъпка-картина, пъпка-картина, пъпка-картина, пъпка-картина, пъпка-картина, пъпка-картина, пъпка-картина, пъпка-картина...

до лятото, и пук... гиберясваш ;)

...:)

]


Re: когато Маргарита напуска името си
от secret_rose на 27.11.2013 @ 10:05:47
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Не си ме заблудил, толкова дълго седях до теб а ти само се усмихваше :)
Напролет ще дойда да видя пъпчиците...
(иначе идващата неделя съм в Пловдив)

]


Re: когато Маргарита напуска името си
от daro на 27.11.2013 @ 12:06:15
(Профил | Изпрати бележка)
е, ти пък как само това... нали все след теб се носих като водоплаващо и ти държах цветята (букетчето) :)))

]


Re: когато Маргарита напуска името си
от zebaitel на 27.11.2013 @ 10:13:45
(Профил | Изпрати бележка)
Сигурно е чудесно да излезеш от името си и да се огледаш, но май не съм способна още да го направя! Но имам надежда!
Здравей Даро, човековселена!!!


Re: когато Маргарита напуска името си
от daro на 27.11.2013 @ 12:11:33
(Профил | Изпрати бележка)
Ееееей, Живе, не мой да мъ ласкайшшш... и без друго съм решил да ви гостувам в събота! ;))) Ида... ида... и една нотичка само ще ви изпея. :)

Осветен да е денят ти! :)

(:)

]


Re: когато Маргарита напуска името си
от mariq-desislava на 27.11.2013 @ 11:09:48
(Профил | Изпрати бележка)
Егати обичливия текст, чак ми се прииска да съм Маргарита, пък то съм си една обикновена Десислава.:) Богатство си е тя, пази я.


Re: когато Маргарита напуска името си
от daro на 27.11.2013 @ 12:29:20
(Профил | Изпрати бележка)
Алооо, "обикновената," забравИ ли, че съм ти посветил едно от най-любимите ми? ;)

Не скиваш ли как я пазя като разджавкал се пудел! :)))

Да, тя наистина е богатство - съвсем скоро ще ни обогати с творчеството си.

(:)

]


Re: когато Маргарита напуска името си
от solar на 30.11.2013 @ 20:02:41
(Профил | Изпрати бележка)
Първична съм, та ми напомни прясно окосена отава, язовир, в който играе червеноперка - стана ми мило


Re: когато Маргарита напуска името си
от daro на 03.12.2013 @ 11:19:40
(Профил | Изпрати бележка)
Здравей, Дима - и на мен... естествените присъствия. :)

]