автор: erka

...небето ми
е само шепа.

И не достига място.

...а съм облак,
до крясък натежал
около него -
лишен
от всякакви прогнози,
в които да се извали. До свършек.
До празното,
където да се слее
със празното
заключено във пръстите.

Небето ми остана.
Шепа е.

И ще е невъзможно
да съм в нея
освен, ако не се преглътна
в началото
и в крясъка...

И в тебе.

...но вече зная,
как умира... Буря.